Как оставаме интригувани в нечия история - много просто, мозъците ни се синхронизират!
Може и да слушаш докато някой ти говори, но всъщност през това време вашите мозъци работят по изумително сходен начин. До такъв извод достигна изследване публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences тази седмица. При техния експеримент бяха проведени мозъчни изследвания върху жена разказваща история и след това при 11 човека слушащи записа на историята й. Учените Greg Stephens и Uri Hasson открили, че при всички тях едни и същи части на мозъка се активират по едно и също време, което предполага една доста дълбока връзка между разказвач и слушател.
Сподели статията
Може би пък не сме чак толкова уникални: Вселената е пълна с планети подобни на Земята.
Въпреки че някои публикации побързаха да изкажат неувереността си относно обявяването на първите открития от мисията Кеплер, чието предназначение е да търси нови планети сред близките и далечни галактически системи, все пак основния акцент остава – подобните на Земята планети (което означава малки скалисти планети, а не такива на които извънземни имат научни форуми в които обсъждат това) не само, че не са редки, ами те може и да се окажат най-често срещаният тип планети в нашата галактика
Първите подробности около тези новини дойдоха преди няколко дни в статия в Daily Mail, в която се твърди, че мисията Кеплер за търсене на планети на НАСА е открила над 140 нови планети, които са подобни по размер на Земята и че светове подобни нашия може би доминират в Млечния път. Това твърдение идва в резултат на проведена презентация (достъпна и on-line - http://www.ted.com/talks/dimitar_sasselov_how_we_found_hundreds_of_earth_like_planets.html) от един от учените в основата на Кеплер проекта, Димитър Съселов от Харвард (роден в София, България и получил висшето си образувание в Софийския Университет „св.Климент Охридски”; http://en.wikipedia.org/wiki/Dimitar_Saselov).
За да отговорят на вълненията по повод новите открития и най-вече, за да хвърлят повече светлина върху мащабите им Съселов и колегите му коментираха:
„Това за което говори Димитър представляваха „кандидати”” – каза David Koch заместник главен изследовател в Ames Research Center на НАСА в Moffett Field, Calif. „Откритите обекти отговарят на предварителните характеристики, които ние търсим, но в последствие трябва да се проведат допълнителни разширени изследвания, за да се елиминират фалшиво-позитивните, дължащи се на смущения в апаратурата. Това изисква значително количество наблюдения от Земята, което се извършва основно през летния сезон.”
Проблемът възникна след като учените от Кеплер до последно мълчаха и отказваха да коментират своите открития. Миналия месец те оповестиха, че техния първи цикъл от изследвания е довел до откриването на около 700 екзопланети (само за сравнение, до момента са установени общо не повече от 500). Но екипът отказваше да обсъжда детайли за поне половината от тези кандидат-планети и това бяха именно тези за които се предполага, че най-много наподобяват Земята. Тъй като научната стойност на целия проект била поставена на карта те искали да анализират и публикуват статии в официални журнали преди да предоставят данните на широката публика.
Съселов твърди, че не е споделил различна информация от вече наличната в публикациите от предходния месец, но по време на видеото от конференцията той е доста директен що се отнася до изключителната важност на откритията. Точно в 8:15 американско време в своето 18 минутно изложение Съселов показал графика, означаваща размера на планетите. От 265те планети открити от Кеплер и представени на графиката около 140 били означени като „подобни на Земята”, което означава такива имащи радиус по-малък от два пъти радиуса на Земята. „Ясно се забелязва, че малките планети преобладават в картинката” – твърди Съселов. До този момент откритите от астрономите екзопланети бяха предимно газови гиганти подобни на Юпитер, а не малки скалисти планети подобни на Земята.
Предстои астрономите да проведат допълнителни тестове и анализи, за да се уверят че получените сигнали наистина се дължат на планети. Само 5 от над 700те кандидати открити от Кеплер са официално потвърдени до този момент. Но това съвсем не значи, че трябва бъдем прекалено развълнувани. Съселов споделя, че в крайна сметка би трябвало да успеят да потвърдят поне 60 от тези подобни на Земята планети. Но дори това би променило съществено представа ни за галактиката и би означавало, че някъде там съществуват много повече планети подобни на нашата отколкото сме предполагали.
Дори преди да сме потвърдили кои са истински планети сред тези стотици кандидати ние забелязахме, че статистически по-малките по размер планети са по-често срещани от големите такива с размер на Юпитер или Сатурн” – обяснява Съселов.
Един от слайдовете му по време на презентацията гласеше: „Галактиката е пълна с малки, подобни на Земята планети.”
Сподели статията
ИГРАТА
Kaкво е ИГРАТА?
ИГРАТА е отборна викторина между специалностите от БФ с въпроси на биологична тематика, която сепровежда вече втора година, с променен регламент. ИГРАТА се провежда в края на летния семестър на учабната година.
Кой участва?
Всяка специалност от БФ може да участва в ИГРАТА с отбор от 4 души, по един от всеки курс. Това означава, че във всеки отбор има представител от първи, втори, трети и четвърти курс. Отборите разполагат и с резерви, в случай, че някой от основните играчи отсъства, и за извършване на смени, които са позволени от регламента.
Как се определят отборите? Мога ли да участвам?
Студентите от всеки курс САМИ ИЗЛЪЧВАТ участник. Около 2 седмици преди датата на състезанието, на лекции при всяка специалност минава представител от BioVisionи ще прави официално съобщение за ИГРАТА и нейния регламент и ви призовава да излъчите отбор. Ако не сте чули подобно нещо, най-вероятно не сте били на лекции ;)
След като излъчи свой играч и резерва, всеки курс трябва да се свърже с отговорника за отбора на специалността (и отговорниците ще ви бъдат съобщени с официалното съобщение на лекции).
Ако някоя специалност не е в състояние да излъчи отбор, няма как да участва в състезанието.
Какви са въпросите?
Върпосите в ИГРАТА са от области, преподавани на всички курсове - зоология, ботаника, цитология, микробиология, генетика, биохимия, биофизика, екология, физиология на животните и човека и на растенията. Въпросите се съставят от преподавателте от БФ, на които сърдечно благодарим за съдействието.
Как протича самото състезание?
Състезанието е организирано в два кръга. В първият кръг въпроси се задават към всички отбори и най-бързо (и разбира се вярно) отговорилият отбор печели точки. Вът вторият кръг отборите отговарят на по три въпроса с повишена трудност, като всеки отбор си тегли въпроси и останалите нямат право да отговарят на неговите.(за пълния регламент вж по-надолу).
Има ли награди?
Има. На второто издание (2009) раздадохме десетки енциклопедии и списания на отборите и публиката. Също така списание Гео подариха абонамент на победителите.
А публиката?
В ИГРАТА публиката не е само статичен наблюдател. Както е описано в регламента, студенти от публиката в първи кръг имат възможност за спасяване на своята специалност. Във втори кръг пък ще могат да отговарят на въпроси за награди. Предвиждаме и допълнителни игри с публиката между двата кръга, така че...
ПОДКРЕПИ СВОЯТА СПЕЦИАЛНОСТ!
ПОДРОБЕН РЕГЛАМЕНТ МОЖЕТЕ ДА ОТКРИЕТЕ ТУК
{mos_fb_discuss:36}
Сподели статията
Запознайте се със Сaблезъбия Кренвирш!
д-р Крис Фоулк представя голата къртица, един от най-странните бозайници в света:
"Приличат малко на сaблезъба наденица", казва д-р Фоулк, докато влизаме в лабораторията с голи къртици при Куйн Мери, Лондонски Университет. "Нарича се още "пясъчно кутре" и "пустинна къртица", но тук е по-известна като Сaблезъба Наденица." Дузина малки гризачи се мотаят в лабиринт от тръби. На вид са безкосмести, покрити със сбръчкана розова кожа и има миниатюрни черни очички. Но не това привлича вниманието ви, а огромните изпъкнали зъби.
От пръв поглед е ясно, защо д-р Фоулк ги оприличава на съблезъба наденица. "Действително е едно много, много странно изглеждащо животно" признава учения, който изследва голите къртици през последните 20 години. Тези гризачи, които спадат към семейството на африканския земекоп, се срещат в части на Кения, Етиопия и Сомалия. Живеят в огромни дупки под земята, което отчасти обяснява защо изглеждат така: за разлика от повечето къртици, които копаят с предните си крайници, голите къртици копаят с предните си зъби. "Изключително добре приспособени са за живот под земята" добавя д-р. Фоулк
РАБОТЯТ КАТО ПЧЕЛИЧКИ:
Но не само необикновенният им външин вид привлича внимание: поведението им също е изключително чудно. За начало – живеят в огромни групи. Намират се колонии със средно 80-100 индивида, но понякога се разрастват до 300 членна колония. А още по-странна е социалната им структура. Д-р. Фоулк посочва към гола къртица, която е видимо поне два пъти по-голяма от другите и определено раздава заповеди на по-дребните от нея... "Това е Кралицата" споделя доктора. "Дори в тези огромни колонии, само една женска се
плоди. И се чифтосва само с двама или трима мъжки. А всички останали в колонията, независимо от пола им, са с подтисната репродукция и никога не се размножават." Но, за сметка на това, тези които не са заети със секс, вършат много работа. "По-дребните най-често дайстват като работници, извършват поддръжката на колонията", обяснява доктора "По-едрите заемат защитни функции, като отблъскват хищниците, най често - змии.
Ако тази организация на обществото ви звучи позната, то е така, защото тя е често срещана. Но не при бозайниците. Фоулк обяснява: "Те се държат като млекопитаещият еквивалент на социално насекомо -имат много, много сходства с пчели, мравки, оси и термити. Като добавим и факта, че сaблезъбата наденица живее неприлично дълго за един малък гризач – над 30 години, както и наблюденията, че е устойчива на рак, лесно разбираме защо учените така се интересуват от нея.
"Много аспекти на тяхната физиология са екстремни", споделя доктора. С колегите си от Претория и Лондонския Кингс Колидж, се опитват да разгадаят какво стои зад поведението на голата къртица и как то може да бъде отнесено към други бозайници - включително хора. Един от тези опити, се състоял в сравнението на голата къртица (Heterocephalus glaber) с друг представител на семейството на Африканския Земекоп – Кейп къртица (Georychus capensis) Докато голата къртица е много социално животно и формира дългосрочни връзки (особено силни при Кралицата и ухажорите и), Кейп къртицата е единак, агресивен и промискоитетен вид. Др. Фоулк твърди, че двата вида, макар и от едно семейство, заемат два различни края в спектъра на възможностите.
По-ранни изследвания проведени върху Полевки (Cricetidae), подсказват че разликите при експресирането на два хормона, окситоцин и вазопресин, биха могли да имат огромно влияние върху социалното поведение, включително и дали вида е насочен към моногамия или промискоитет. По тази причина, екипът решава да провери, дали същите два хормона моделират поведението при двата вида къртици. Фоулк обяснява : "Наблюденията ни затвърдиха пропастта в различните модели на поведение. Спрямо Голата къртица окситоциновите рецептори са разпределени в различни части на мозъка при агресивният отшелник Кейп къртицата, но напълно съвпадат с тези на моногамната полевка. Това ни подсказа, че тези системи за разпределение на окситоцинови рецептори са важна част от това, което предопределя различните типове социално поведение при бозайници."
И докато това изследване е фокусирано върху голи къртици, други групи от учени наблюдават ефекта на тези хормони при хората. При изследване мъже, които вдишали контролирани дози окситоцин ставали чуствителни и обидчиви като представители на нежния пол. Др.Фоулк допълва: "Изглежда дори при хората подобни промени могат действително да изменят репродуктивното поведение, както и това колко стабилни са връзките които се създават." Учени дори свързват мутации в гена за окситоциновия рецептор с някои видове аутизъм.
ГОЛЕМИ ВЪПРОСИ
Учените, все пак, не разглеждат само социалното поведение. Смята се, че голите къртици могат да ни помогнат да "надушим" отговори на цял куп въпроси свързани с човешката физиология. За мнозина учени, тези животинки държат ключа към дълголетието, други гледат на тях като възможен скок в борбата с рак,а а трети искат да разберат дали този чудати създания могат да ни разкрият нови хоризонти в сферата на възпроизведането и плодовитостта. Др.Фоулк завършва: "Въпреки че изглежда невероятно как прескачаме от голи къртици направо на хора, основните биологични принципи, които ни свързват са много, много сходни. Почти всичко свързано с тях е толкова екстремно и уникално, че можем да обогатим познанието си, за много видове и много дисциплини, само с наблюденията си върху тях."
Сподели статията
Documentary nights: Синестезия
Сподели статията
Още статии...
- Тайната на микроскопичния спринтьор, сперматозоидът
- Какво е общото между китовете и парашутите?
- My Music Brain
- Изкуствени еритроцити и тромбоцити успешно имитират естествените кръвни клетки
- Огромна слънчева електроцентрала ще изникне в сърцето на Сахара
- Миниатюрни дървестни бозайници живеят на алкохол, но никога не се напиват
- Жената на бъдещето - по-ниска и по-трътлеста
- нобелова награда за медицина и физиология 2009
Страница 1 от 8
