Сайт на студентите от БФ

Може и да слушаш докато някой ти говори, но всъщност през това време вашите мозъци работят по изумително сходен начин. До такъв извод достигна изследване публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences тази седмица. При техния експеримент бяха проведени мозъчни изследвания върху жена разказваща история и след това при 11 човека слушащи записа на историята й. Учените Greg Stephens и Uri Hasson открили, че при всички тях едни и същи части на мозъка се активират по едно и също време, което предполага една доста дълбока връзка между разказвач и слушател.

Бакалавърката Lauren Silbert, член на екипа, играела ролята на разказвача. Тя преразказала истории от гимназията, като например за решението си кого да покани за завършването, докато в същия момент се извършвало fMRI сканиране. Докато Silbert разказвала за преживяванета си около дипломирането същите центрове светнали в нейния мозък, както и в мозъците на нейните слушатели. В повечето мозъчни центрове, модела на активация в мозъците на слушателите се реализирал само няколко секунди след като такъв бивал регистриран в мозъка на разказвача. Но в някои мозъчни зони, включително една конкретна във фронталния лоб, реално се активирали преди същия център на разказвача. Това най-вероятно демонстира способността на слушателя да предвижда какво ще се случи в историята на разказвача.

Когато неврофизиолози сканирали мозъка на същите слушатели докато слушали история на руски език, който те не разбирали, учените установили че синхронизирането на мозъчните центрове не се реализирало.

Изследването получава разбира се има и своите слаби страни. Размера на проучванията е сравнително малък и учените не знаят какво точно причинява това синхронизиране, нито точната функция на активираните при експеримента мозъчни центрове, що се отнася до функции различни от езика. Stephens и Hasson твърдят, че техните открития демонстрират ясно изключително сходните условия, които трябва да се постигнат между хората, за да може да се проведе общуване.

„Ако аз кажа „Искаш ли кафе? ти би отговорил „да моля... с две захарчета”. Но не би казал „Да моля те сложи две захарчета в чашата за кафе, която току що постави върху масата”” – опитва се да обясни този ефект Hasson. „Човек споделя същите изразни средства, граматически структури и постройка на контекста. И това не става само абстрактно, но се извършва и в действителност в мозъците ни”.

Резултатите от това проучване предоставят на науката и на учените, които се занимават с основите на поведението и общуването важна основа за по-нататъшни изследвания. Hasson уверява, че следващата стъпка, която възнамерява да предприеме неговия екип е да се опита да остави настрана модела с един разказвач и множество слушатели, ами направо да изследва хора участващи в диалог, които периодично редуват тези две роли помежду си според контекста на ситуацията.

---

Сподели статията