Сайт на студентите от БФ

Тайните на секса са мъчели хората още от зората на времето. Макар всички революционни открития през последните 2 столетия тази тайна си остава забулена във все същата гъста пелена от мистерии. Всички знаем колко важен е секса в живота ни и колко съществено значение има той в почти всички аспекти на живота ни. Но никой учен все още не е успял да разкрие къде точно и как възниква сексуалното влечение, кое определя дали някои човек ни е скесуално привлекателен или напротив - отблъскващ. Макар в днешно време секса да се е превърнал в същинска индустрия (може би сте забелязали че дори стоки от боза до фаянсови плочки се рекламират чрез пищна разголена мадама опнала се на големия билборд), но въпреки това никой все още не е разбрал кое точно дава такава власт на секса над поведението ни, настроението ни и начина на мислене. Ето че обаче през последните години неврофизиолозите най-накрая са се заели да разровят тази грандиозна празнина в науката за мозъка.

На 11 Април 1944, доктор на име T. C. Erickson се обръща към Неврологичното научно общество в Чикаго, относно пациент на име г-жа C.W. На възраст 43 години тя започнала да се събужда многократно нощем, чувствайки се така сякаш прави секс – или както го обяснила тя на д-р Ериксон, чувствала се „hot all over”. Докато минавали годините тези случаи зачестили все повече, като се проявявали и денем и дори започнали да се следват от пристъпи, при които тя изпадала в състояние, при което не можела да говори. Ериксон прегледал г-жа C.W., когато тя била вече на 54 и й поставил диагноза нимфомания. Той и предписал лечение, което било особено възприето по това време – облъчване на яйчниците с рентгенови лъчи.

Въпреки облъчването обаче, пристъпите на пациентката дори се влошили, оставяйки я неспособна да се движи и с чувство сякаш „сурово яйце се стича надолу по гърлото й”. Erickson започнал да подозира, че нейните сексуални усещания не произхождат от яйчниците, ами от главата. Докторите отворили черепа й и открили бавно-растящ тумор, който пристискал мозъка й. След като тумора бил отстранен г-жа C.W. се възстановила, а пристъпите отшумели. На въпрос дали все още има подобни усещания тя отговорила: „ООО, не, не са се появявали; това си беше нещо наистина ужасно!”

Преживяването на г-жа C.W. е рядко, но съвсем не уникално. През 1969 г. двама доктори от Флорида писали на списанието Neurology доклад относно пациент, който проявявал подобни епизоди на неконтролируема страст. Обикновено жената се свестявала без да помни какво точно се е случило, но понякога се случвало да падне на земята и изпадне в пристъп. Докторите и поставят диагноза епилепсия, породена най-вероятно от поражения върху части от мозъка й, вследствие на инфекция със сифилис в миналото. Още по-скоро, през 2004 г. доктори от Тайван описали жена, която се оплаквала от оргазми, които я връхлитали внезапно, докато си мие зъбите. От чувство за срям тя пазила тайната си в продължение на години, докато пристъпите и започнали да причиняват загуба на съзнание. Когато докторите я прегледали, те и поставили диагноза епилепсия също причинена от малко петънце от повредена мозъчна тъкан.

Всяка от тези истории разкрива парче от загадъчния пъзел на неврофизиологията на секса. Преди около 100 години Зигмунд Фройд твърдял, че сексуалното желание представлява първичната мотивационна енергия в човешкия живот. Оттогава физиолози и социолози са изследвали задълбочено множеството вариации на човешката сексуалност. В днешно време фармацевтични компании правят милиарди, връщайки към живот вече остарелите сексуални органи. Но докато цялото внимание е съсредоточено върху тези изследвания свързани със секса, неврофизиолозите изостанали значително. Малкото което се знае идва тъкмо от такива случаи като този на г-жа C.W.

Изследването на конкретни случаи разяснява някой неща. Като за начало се демонстрира, че сексуалното удоволствие не е просто набор от рефлекси на тялото. В крайна сметка, епилептични изблици на електричество в мозъка могат да предизвикат всичко от желание до екстаз. Клиничните примери също посочват части от мозъка, които може да се замесени в сексуалните преживявания. През 2007 г. Stephanie Ortigue от Университета в Сиракуза и психиатъра Francesco Bianchi-Demicheli от Университетския Психиатричен Център в Женева разгледали случая на г-жа C.W. и още 19 други случая на спонтани оргазми. При 80% от тях, докторите посочили като причина епилепсия в темпоралния лоб.

Темпоралния лоб обаче все пак е доста голям. За да се концентрират върху зоните свързани със сексуалнсотта, учените трябвало да сканират мозъците на хора, докато си мислят за неща свързани със секс. Но да се използва сканирането на мозъка, за да се изследва сексуалността не е никак просто. Повечето технологии за сканиране на мозъка работят така, както са работили фотоапаратите през 19ти век: ако искаш да получиш ясна картинка, трябва да държиш много стабилно. Но дори и така, сканиранията на мозъка осигуряват значима информация само при внимателно планирани експерименти. Например, ако искаме да открием частите от мозъка, които са важни за четенето, не можем просто да заснемем мозъците на доброволци, докато четат; зрителния кортекс извършва много други функции освен четенето. Затова учените трябва да проектират експерименти, които да им позволяват да сравняват какво се случва в мозъците по време на четене с това какво се случва, докато хората гледат набор от случайно разбърани букви и символи. Същата прецизност е необходима и при изследването на секса и мозъка.

Поради това, първите изследания посветени на секса в мозъка се появиха едва през последните няколко години. Serge Stoléru, неврофизиолог към Университета „Пиер и Мария Кюри” във Франция, публикува статия за сексуалното желание през 2003 г. Той и неговите колеги показали серия от снимки и филми – някои еротичини, други нормални – на 15 мъже. За да се регистрира активността в мозъците на субектите, учените използвали PET: Те инжектирали с радиоактивни маркери доброволците и след това проследили как тези маркери се предвижват в мозъка. Радиоактивният сигнал се акумулира в зони, където има активирани неврони тъй като потока на кръв в заобикалящите ги кръвоносни съдове значително се повишава.

Осем от мъжете били нормални в сексуално отношение. Останалите седем страдали от синдрома на пониженото сексуално желание. Хора в това състояние рядко чувстват сексуални влечения или фантазии. Stoléru и неговите колеги откривили ясно различими разлики между двете групи. Особено в група от неврони близо до предната част на мозъка – участък наречен междинен орбитофронтален кортекс – той бил активен при хората с нарушено сексуално желание и неактивен при нормалните. Заедно с другите си функции, межднинният орбитофронтален кортекс изпълнява важната роля да държи под контрол емоциите ни. Може би хората с този синдром не могат да усещат сексуално желание, тъй като техните мозъци поддържат емоциите им „блокирани”.

За съжаление, PET сканирането отнема няколко минути, за да снеме едно изображение. Твърде много може да се случи за това време, особено когато се отнася до секс. Затова Stoléru и други учени са се ориентирали към по-бърз метод, functional MRI (fMRI), който засича потока на кръв към активните неврони като измерва нивата на кислорода в мозъка. Този метод може да изгради изображение на работещия мозък само за няколко секунди и да засече зони на активност с размер от порядъка на 1 мм.

Частите на мозъка, които светели по време на сексуални преживявания са свързани с някои от нашите най-сложни форми на мисъл.

Чрез използването на fMRI учените са набелязали няколко региона в мозъка, които се активират, когато човек изпита сексуално желание. Според очакваното някои от тях били в темпоралния лоб. Един от тези участъци, амигдалата, ръководи редица от най-силните ни емоции. Друг такъв, хипокампа, координира нашите спомени. Той може да се активира, докато асоциираме гледки и миризми с минали сексуални преживявания. Но противно на това, което смятал Фройд, сексуалните преживявания не са въпрос просто на първични емоции и асоциации. Частите от мозъка, които светят под fMRI включват участъци, които са свързани с някои от нашите най-сложни форми на мисъл. Аnterior insula, например е тази част, която използваме, за да почувстваме състоянието на нашето собствено тяло (да имаме усещане на пеперуди пърхащи в стомаха ти или замайването на главата). Мозъчните райони, които са свързани с разбирането на мислите и намеренията на другите хора изглежда също са свързани със сексуалните усещания.

Дори fMRI обаче не е достатъчно бърз, за да улови потока от активност. Той не може да каже кои части от мозъка се активират първи и кои след това. Така че Ortigue и Bianchi-Demicheli се заели да осъвършенстват един от най-старите методи за измерване на мозъчната активност. В продължение на десетилетия учените са поставяли електроди в скалповете на хора, за да регистрират тяхната мозъчна активност под формата на информация, която може да бъде разчетена – електроенцефалограмата или EEG. В миналото този подход е предлагал относителна представя за това какво се случва в мозъка на изследвания субект. Електрод върху скалпа може да долови електрическа активност само, когато има продължение извън скалпа като при това се долавят смущения и паразитни сигнали. Но EEG е доста бърз процес, при който могат да се доловят събития с продължителност до хилядна от секундата.

През последните години учените са успели радикално да подобрят качествата на EEG, като са съставили компютърни програми, които сравняват данните за множество региони около главата и това позволява да се изчисли кои региони от мозъка произвеждат сигналите. С помощта на тези програми може да се наблюдават части от мозъка с големина само няколко милиметра, което е почти като на fMRI.

Ortigue и Bianchi-Demicheli използвали подобрената EEG при опитите си, като поставили комплект от 128 електрода на група от здрави доброволци, след което им прожектирали снимки на хора по бански. След всяка картинка субектите трябвало да преценяват дали всеки от хората, които са видяли им и изглеждал привлекателен или не и да натиснат клавиш на комютъра, за да регистрират своето решение. При това резултатите от EEG регистрирали активност в много от същите участъци, които се активирали при първоначалните изследвания с fMRI. Но Ortigue и Bianchi-Demicheli за пръв път успели да наблюдавт как различните участъци от мозъка се активират, комбинирайки резултатите в невероятната цялостна картинка:

Средно субектите им се нуждаели от около 0,4 секунди, за да осъзнаят дали човекът изглеждал привлекателно или не и да натиснат бутона. Но през тези 0,4 секунди доста неща се случват в мозъците им. Някои части се активират, други се потискат след което на свой ред се активират. Други части пък преминават през най-различни серии от подобни цикли на динамична активност.

Интресно било, че невралната активност регистрирана при експеримента не следвала нормалната последователност на предаване на възбуждането: от центровете отговорни за обработка на зрителната информация през центровете на емоциите и накрая достигайки центровете на висшата нервна дейност. Всъщност висшите зони на мозъка започват да реагират и да действат на преценката значително по-рано. Ortigue и Bianchi-Demicheli открили съществена разлика в активността на човешките мозъци според това дали определяли хората на снимките като привлекателни или не; това решение се изгражда за по-малко от 0,2 секунди след като са видели снимката.

Ortigue и Bianchi-Demicheli предположили, че няколко различни части от мозъка анализират информацията идваща от очите и повлияваща крайния отговор. При някои случаи потока на информация преминава от долу на горе: сигналите от зрителния кортекс и емоционалните центрове се предвижват към висшите зони на мозъка. Но потока върви също и отгоре надолу. Висшите центрове може би пренастройват зрителния кортекс да бъде по-чувствителен към определен тип информация – всъщност по този начин инструктирайки очите какъв точно тип хора изглеждат сексуално привлекателни. Участъците от мозъка, които отговарят за съзнанието и разбирането на останалите също може пък от своя страна да нареждат на емоционалните центрове какво точно да чувстват. Всичко това се случва приблизително за половината от времето необходимо на клепача ни да мигне, като много от подробностите за това как точно се развива процеса все още остават неизвестни.

Както и се очаква има още доста на какво да се учим що се отнася до секса. Но все пак сме постигнали сериозен напредък от времето на г-жа C.W.

---

Сподели статията