Сайт на студентите от БФ

Откритие, което може да представлява прекрасна новина за много от пациентите на зъболекарите по света. Учени “отгледаха” зъби у възрастна мишка, използвайки клетки получени от миши ембриони. Резултатите от любопитното изследване са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences. Методът може да проправи пътя за постигането на регенерация не само на зъби, но също така и на човешки органи като черен дроб и бъбреци.

Учените изолирали тъкан известна като “зъбен зародиш” (tooth germ) от миши ембрион и отделили два типа клетки, от които получили нов биоинженерен зъбен зародиш. След това тази тъкан била имплантирана в зъбните гнезда в устите на лабораторни мишки. След 37 дни всяка купчинка от клетки, която първоначално била с размер около 500 μm, се превърнала в зъб, който видимо изниквал от челюстите на мишките. Учените също проследили генната експресия при инженерния зъбен зародиш с помощта на флуоресцентен белтък. Резултатите показали, че гени, които са нормално активни при развитието на зъб са активни и при растежа на инженерния заместител (BBC News). Устпехът при имплантирането на зъбния зародиш се дължал на метод открит от същия екип от учени през 2007 г., който тогава им позволил да отглеждат зачатъци на зъби в стомаха на миши ембриони. 

Лабораторните мишки можели да използват имплантираните зъби, за да дъвчат точно както и с нормални ресци. Учените открили също, че при растежа на новите зъби във вътрешността прораствали и нервни влакна, което позволява на мишката да усеща болка на зъба. Установено било дори, че новите зъби били не по-малко здрави от оригиналните миши зъби. “Твърдостта на емайла и дентина (вторият слой костно вещество) на биоинженерния зъб е напълно идентична на тази при естествените зъби у възрастните мишки” – съобщават авторите на изследването. Опитите им отбелязват създаването на първия биоинженерен зъб, който изпълнява същата функция като естествените. 

Учените се надяват, че технологията един ден може да бъде използвана за получаването на други органи като черен дроб и бъбреци, но се опасяват че приложението на тези еновации биха били много далеч в бъдещето. “Всеки орган е различен, така че ще отнеме доста време преди да можем да прилагаме тази система в клиничната медицина” – обобщава експертът по стволови клетки Yasuhiro Ikeda.

---

Сподели статията